Корените

Първата издадена блус песен е "Dallas Blues" на Харт Уанд (1912); по-късно същата година излиза и "Memphis Blues" на Уили Хенди. Първият запис, осъществен от афро-американец, е интерпретацията на Мами Смит на "Crazy Blues" (оригиналът е на Пери Брадфорд). Все пак корените на блуса датират от няколко десетилетия по-рано, някъде около 1890 г. Те са много слабо документирана поради расовата дискриминация в американското общество, включително и академичните среди, и поради ниската грамотност на селската афро-американска общност по това време.

Колибите-домове на роби, Hopson plantation, Clarksdale, Mississippi

Хрониките започват да говорят за блус в южен Тексас и Дълбокия юг в зората на 20-ти век. В частност Чарлс Пийбоди споменава за блус музика в Кларксдейл, Мисисипи, а Гейт Томас съобщава за подобни песни в южен Тексас около 1901-02 г. Тези наблюдения съвпадат повече или по-малко със спомените на Дели Рол Мортън, който заявява, че чул блус за първи път в Ню Орлиънс през 1902 г.; Ма Райни - също в Мисури същата година; през следващата година в Тътвилър, Мисисипи е първия сблъсък на Уили Хенди с тази музика.
Първото сериозно проучване в тази област е на Хауърд Одъм, който публикува голяма антология от народни песни от окръзите Лафайет, Мисисипи и Нютън, Джорджия между 1905 и 1908 г. Първите записи не са с търговска цел и се наричат просто блус. Те са направени от Пол Оливър в Одъм в началото на 20-ти век за изследователски цели. Всички те са изгубени. Други записи, които са запазени, са направени през 1924 г. от Лорънс Гелет. От по-късно датират записите на Робърт Гордън, който става председател на Архива на американските народни песни в Библиотеката на Конгреса. След това Библиотеката е поета от Джон Ломакс. През 30-те, заедно със сина си Алан, Ломакс записва много блусове с нетърговска цел, с които показват голямото разнообразие от прото блус стилове, като например полските викачи и викачите. Има блус запис и от преди 20-те на артисти като Лед Бели и Хенри Томас, като и двамата свирят хармоничен блус. Всички тези записи свидетелстват за съществуването на много и различни структури от 12-, 8- и 16-тактовите.
Социалните и икономическите фактори за възникването на блуса не са напълно известни. Едни от първите прояви на блуса, често са отнасяни към периода на Акта за еманципацията от 1863 г., между 1870 и 1900 г.  - период, в който силно са застъпени идеите на аболиционизъма и по-късно при обособяването на места, където "черните" се събират да слушат музика, да танцуват и залагат след работа (т. нар. juke joint). Този период съвпада с преминаването от робство към  наемен труд и разрастването на железопътната мрежа в южните щати.
Малко са общите характеристики за цялата блус музика, тъй като жанра се оформя чрез особеностите на индивидуалното изпълнение. Въпреки това има някои характерни черти, оформили се много преди появата на съвременния блус. Текстовете в стил "въпроси и отговори" са типична форма на ранна блус музика; те са "функционален израз ... оформен без акомпанимент или съзвучие и необвързан от формалността на някоя конкретна музикална структура". Форма на този ранен блус са песните на викачите и полските викачи, които впоследствие прерастват в "прости солови песни, наситени с емоционално съдържание".

Семейство на роби

Блусът се развива от акапелни вокали изпълнения на роби от Западна Африка (в днешно време Мали, Сенегал, Гамбия и Гана) в изключително разнообразни стилове и поджанрове с регионални вариации в различните части на САЩ. Въпреки, че блусът, такъв какъвто го познаваме, може да бъде наблюдаван в европейска хармонична структура, а също така и в африканската форма на "въпроси и отговори", трансформирани чрез взаимодействие на глас и китара, самата блус форма почти не прилича на мелодичния стил, характерен за гриотите в Западна Африка. Никоя конкретна музикална форма не може да бъде определена като единствен предшественик на блуса. Въпреки това, много от елементите му, като например формата "въпроси и отговори" и блус нотите, могат да бъдат видени в африканската музика. Блус нотите имат африкански произход, засвидетелстван от английския композитор Самуел Колридж-Тейлър в неговата "Черна любовна песен" от "Африканска сюита за пиано" (1898), която съдържа блус акорди. Дидли боуът (домашно направен еднострунен инструмент в някои части на американския юг в началото на 20-ти век) и банджото са развити форми на африкански инструменти, които може би са помогнали при преминаването от ранната африканска техника към ранните блус инструментали. Банджото изглежда е донесено от западноафриканската музика. То много наподобява инструменти, които гриотите наричали халам или аконтинг. Все пак когато през 20-те години започват записите на блус, употребата на банджото е силно ограничена и то се използва от единици изпълнители като Чарли Джаксън и Гус Кенън.
Блус музиката възприема и елементи от танцово-музикални представления и спиричуълите, включително инструменталния и хармоничния акомпанимент. Стилът е и близо до рагтайма, който набира сили по същото време, въпреки че блусът запазва повече оригиналните мелодични модели на африканската музика.

Songster

Музикалните форми и стилове, известни днес като "блус" или модерна "кънтри музика", възникват в едни и същи региони на южните части на САЩ през 19-ти век. Блус и кънтри записи могат да се намерят още от 20-те години, когато звукозаписната индустрия създава и развива маркетингови категории наречени "расова музика" и "народна музика" с цел да продава музика съответно от черни на черни и от бели на бели. По това време няма голямо различие между блус и кънтри освен етническата принадлежност на изпълнителите, а понякога и това липсва. Въпреки че сега музиколозите дефинират "блус" в границите на определени музикални структури, акорди и текстове, произлизащи от Западна Африка, първоначалната публика възприема музиката в много по-общ вид - това е музиката на селския юг и по-точно на делтата на Мисисипи. Черни и бели изпълнители споделят един и същи репертоар и мислят за себе си по-скоро като за музиканти-скиталци (т.нар songster), отколкото за блус музиканти. Схващането за "блус" като отделен жанр се появява по време на миграцията от селските райони към градовете през 20-те години и едновременно с това развиването на звукозаписната индустрия. "Блус" става дума, с която се означава запис предназначен за продажба на черни.
Корените на блуса са тясно свързани и с религиозната музика на афро-американското общество. Произхода на спиричуъла датира много по-отдавана от този на блуса - някъде около средата на 18-ти век, в периода на християнизацията на робите и те започват да пеят християнските химни и по-конкретно тези на Исак Уатс, които били много популярни. Преди блуса да получи официалната си дефиниция под формата на определени прогресии, той се определял като светската половина на спиричуълите. Това е нисшата музика на черните селяни. В зависимост от това към коя религиозна общност принадлежал даден изпълнител се считало за различно неправилно да изпълняваш тази подла музика - блусът бил дяволска музика. Затова музикантите били разделени на две групи: госпел и блус певци, китарни проповедници и сонгстъри. Въпреки това, по това време започнали записите на черната селска музика (20-те години) и били записани и двата вида поради сходните им техники: "въпроси и отговори", блус ноти, слайд китара и др. Все пак госпел музиката се отличава по музикалните си форми, свързани с християнските химни и затова е по-малко забелязвана от светския си опонент блуса.