60-те години

В началото на 60-те жанрове, повлияни от афро-американската музика като рок енд рол и соул са част от преобладаващата популярна музика. Белите изпълнители представят афро-американската музика на нова публика в САЩ и в чужбина. Въпреки това, блус вълната, която извежда на преден план музиканти като Мъди Уотърс затихва. Блусмени като Големия Бил Бронзи и Уили Диксън започват да търсят нови пазари в Европа. Дик Уотърман и блус фестивалите, които той организира в Европа играят важна роля в популяризирането на блуса зад граница. Във Великобритания групи емулират блус легенди от САЩ. Така британските блус рок групи повлияват много върху музиката от 60-те години.

Freddie King

Изпълнители като Джон Лий Хукър и Мъди Уотърс продължават да свирят пред ентусиазирана публика, да вдъхновяват нов музиканти, потопени в традиционния блус, като например Taj Mahal. Хукър добавя в звученето си с рок елементи и свири с млади бели музиканти и така създава стил, който може да бъде чут в албума от 1971 "Endless Boogie".
Виртуозната китарна техника на Б.Б. Кинг му спчелва прякора "Крал на блуса". За разлика от чикагския стил, бенда на Кинг използва силна брас секция, включваща саксофон, тромпет и тромбон вместо слайд китара или арфа. Родения в Тенеси Боби Бланд, също като Б.Б. Кинг, се подвизава и в блус, и в Р&Б жанровете. В този период Фреди Кинг и Албърт Кинг често свирят с рок и соул музиканти (Ерик Клептън, Booker T. & the M.G.'s) и имат голямо влияние върху тези стилове.

Newport Folk festival  1959-60

Музиката на Афро-американското движение за граждански права (1955-1968) и Движението за свобода на словото (1964-1970) подбуждат нов интерес към американската коренна музика и афро-американската музика. Фестивали като Нюпорт фолк фестивал запознават нова публика с традиционния блус, което възвръща интереса към предвоенния акустичен блус и изпълнители като Сон Хаус, Мисисипи Джон Хърт, Скип Джеймс и Преподобния Гари Дейвис. Много компилации с класически предвоенен блус са преиздадени от Yazoo Records. Дж. Б. Леноар от чикагското движение от 50-те записва няколко дългосвирещи албума с акустична китара, в някои случаи с акомпанимента на Уили Диксън на акустичен бас или барабани. Песнитте му, първоначално разпространени само в Европа, са по политически въпроси като расизма или Виетнамската война, което е необичайно за този период.

Rory Gallagher

Интересът на бялата публика към блуса през 60-те се увеличава благодарение на групата на Пол Бътърфийлд и британското блус движение. Британския блус се развива във Великобритания, когато групи като The Animals, Fleetwood Mac, John Mayall & the Bluesbreakers, The Rolling Stones, The Yardbirds, Cream и ирландеца Рори Галахър изпълняват блус песни в Делта и Чикаго блус традициите. Много от ранните хитове на Led Zeppelin са интерпретации на традиционни блус песни.

Британските блус музиканти от началото на 60-те вдъхновяват американските блус рок изпълнители, включително Canned Heat, ранните Jefferson Airplane, Джанис Джоплин, Джони Уинтър, The J. Geils Band, Рей Кудър и The Allman Brothers Band.  Чрез тези и други музиканти блуса повлиява върху развитието на рок музиката.