Блусът е ...

Пътническото депо, Clarksdale, Mississippi, 1902

Блусът е песента на страданието и надеждата. Тези, които го пеят, го имат като спътник в живота си. 

Не може да се каже кога, къде и кой за пръв път е свирил тази музика. Установено е, че блусът, който ние познаваме, няма нищо общо с работническите песни на негрите - роби от плантациите в края на XVIII и началото на XIX век. Тук също става дума за музика, възпяваща мъката, както и ранния блус. Въпреки това  блусът се категоризира като самостоятелна форма. В началото на XVII век идват първите роби в Америка (Вирджиния). Въпреки нечовешкото отношение на собствениците на плантации спрямо негрите, вторите са имали свобода да пеят и танцуват. С песен на уста работата на полетата изглеждала по-лека. През 1843 г. възникват и първите прояви на сцена. Представленията включвали както бели, така и черни изпълнители (наричани още менестрели), които се гримирали и играели саркастичните си и шеговити "творби". Този тип шоу се развило в различни форми и намерило своите почитатели дори в Европа.

След Гражданската война между севера и юга (1861-1865), победители били северните щати, а робството отхвърлено. Въпреки това страданието на негрите не намерило своя край. Така малко по малко възникнали първите, състоящи се само от чернокожи, представления, като например Mahara Minstrels. Там играел Уилям Кристофър Хенди, който по-късно станал и шеф на това шоу. През 1912 г. този бизнес става по-ясен и не след дълго на пазара се появяват първите блус-заглавия в напечатан вид: W.C. Handy's "Memphis Blues", Leroy White's "Nigger Blues" и Wand-Garrett's "Dallas Blues". Оттук нататък нямало повече пречки. Заглавия като "St. Louis Blues" (също от У.К. Хенди) били направени популярни от музикалната индустрия, а след откриването на ръчнонавиваемия фонограф тази музика достигнала и до места, където нямало електричество. В историята влизат имената на много музиканти, една част от които не толкова добри, но от масите изпъкват имената на творци като Papa Charlie Jackson или Blind Lemon Jefferson. 
Така се развил блусът бавно до формата, в която ние днес го познаваме и обичаме.